Забележително събитие в историята на хоровото дело у нас е създаването през 1868 г. от Янко Мустаков на първия многогласен български хор в град Свищов – мъжка формация със светски репертоар. Наред с това в българските училища постепенно започва въвеждането на обучение по музика, както и създаването на малки хорове, които основно пеели едногласно. Естествено, в основата на културните изяви стоят натрупванията в областта на фолклора. След Освобождението на България от османско владичество развитието на културата и в частност на музикалното изкуство в страната постепенно поема във възходяща посока.
Отсъствието на професионално музикално творчество предопределя посоката на развитие и на хоровото пеене в България. Първите български композитори се опират на многовековната ни фолклорна традиция, която наравно с православието исторически изиграва основна роля за запазване на българската нация по време на османското владичество. Времето след Освобождението е време на ентусиазъм и воля за културно израстване, когато се развива и твори първото поколение български композитори: Емануил Манолов, Ангел Букорещлиев, Маестро Георги Атанасов, Добри Христов, Александър Морфов, Александър Кръстев, Панайот Пипков, Никола Атанасов и др. В творчеството им хоровата песен е основен жанр. Музикалната самодейност в училища, читалища и други средища изисква освен широко изпълняваните народни песни, така също и създаването на нови произведения, първоначално обработки, а по-късно и авторски творби, които постепенно налагат многогласното хорово звучене. Хоровите песни и хоровите китки, които първите ни професионални композитори създават, са предназначени за изпълнение от малки и големи. В това отношение трябва да отбележим специално съчиняването на песни за деца, което е признак за далновидност и отговорност пред бъдещите поколения, за тяхното музикално и естетическо възпитание. Широко популярни сред любителите на хоровата песен са: “Татковина” и “Каква мома видях, мамо” от Емануил Манолов; “Баба Минковца” и “Дамнян танец води” от Александър Морфов; “Ръченица”, “Дафино вино”, “Ганината майка” и “Пусти моми жеравненки” от Добри Христов; “Сладкопойна чучулига” и “Химн на Кирил и Методий” от Панайот Пипков и т. н.